Капилярна или пълзяща влага по тухлени или каменни зидове
Капилярната влага засяга не само стари, но и новопостроени сгради и съоръжения, при които липсва хидроизолация или същата не е ефективна. Пълзящата влага се проявява в долната част на стените и се образува чрез капилярно просмукване на влага от основите на сградата. Водата и влагата се разполагат в порите на почвения слой и се изкачват под напора на лежащите по – долу подземни води. Височината на капилярната влага зависи от състава на почвата около къщата, сградата или съоръжението. Най – малка е височината на изкачване на капиляраната влага при пясъци – до 1 м, а най – голяма при глина – над 10 м.
Източници на капилярна влага:
- Просмукваща се през бетона (фундамента) и изкачваща се по капилярите влага
- Странично просмукваща се в зида влага
- Хигроскопично проникваща влага от въздуха при различни ежедневни дейности във вътрешното пространство и кондензиране на водните пари в зида
- Овлажняване от дъждовна вода и водни пръски
- Дефекти във водопроводната мрежа или при водосточните тръби
Появата на капилярна влага в сградите създава проблеми в структурните елементи (корозия, денатурация, неестетически вид) и във функционалността на средата (неприятни за живеене и работа условия). Тя се разпознава лесно - в долната страна на стената се появяват влажни петна и мазилката започва да се разрушава. Наличието на разтворими соли в подпочвените води или в материалите, използвани при строителството, благоприятстват капилярнито просмукване на влагата. Тя се изпарява на повърхността на стените и предизвиква кристализация на солите, които образуват кора, която запушва капилярите. В резултат на това се получава налягане, водещо до повдигане и олющване не само на образувалата се кора, но и на част от материала, с който са изградени стените.
Същият ефект се получава и в сутеренните стени намиращи се под нивото на терена - петна от мухъл, влага, неприятен мирис на гнило, отлепване на мазилката, разрушаване на тухлите и статично отслабване на старите конструкции. Те създават нездравословна среда, вредна за здравето на хората, обитаващи засегнатите помещения.
Какви са възможните решения за справяне с капилярната влага?
- Подобряване на вентилацията - изкуственото вентилиране на помещенията и монтирането на влагоуловители в някои случаи решават проблема като изсушават повърхностния слой на засегнатите участъци, с което се спира развитието на мухъл и плесени. В случаите на малки количества влага, преминаващи от почвата към подземните части на сградата или влага, генерирана в процеса на експлоатация на самите помещения (перални, санитарни помещения и други), може да се каже, че този подход е достатъчно успешен и най-рентабилен. Но не и универсален! Когато става дума за интензивно проникване на влага от подпочвените води, ефектът от въздушното осушаване е засилена филтрация на водата и ускоряване в пъти на опасните процеси на химична корозия в материалите.
- Третиране на капилярите в строителния материал (инжектиране на едно - или двукомпонентни смоли) - запечатването на капилярите се извършва по различни технологии, в зависимост от материала, от който е изградена стената и неговото състояние непосредствено преди ремонта. Основно методите се различават в зависимост от налягането, с което се изпълнява напояването с минерализираща течност. Силно порьозните материали като глинена зидария могат да бъдат третирани безнапорно, докато сравнително по – плътните бетони се нуждаят от принудително създадено налягане. То е необходимо за да се постигне водоплътна вътрешна бариера през цялото сечение на елемента. Полимеризиращите продукти използват различни химични елементи, но общият принцип е за намаляване броя и размера на капилярните пори. Новосъздадените химични съединения имат силно хидрофобно действие.
- Хоризонтална хидроизолация - полагане (инжектиране) на специални разтвори или кремове в предварително разпробити отвори по целия периметър на зида. Отворите се разполагат по първия или по първия и по втория ред от тухления или от каменния зид.
Материали, които се използват за създаване на т.нар. хоризонтална бариера
Най - общо материалите, които се използват за създаването на т.нар. хоризонтална бариера действат на два принципа:
- Блокиране и запълване на капилярноактивните пори
- Хидрофобизиране на повърхността на капилярите и намаляване на повърхностно активното напрежение на водата и биват три вида:
1. крем
2. суспензия (течност)
3. инжекционни смоли на епоксидна, полиуретанова или акрилна основа
Създаване на хоризонтална бариера срещу капилярната влага
1. Почистване и подготовка на основата - подготовката на основата включва няколко основни момента:
- Отстраняване на поразената мазилка - поразената мазилка лесно пада. Тя трябва да бъде отстранена до тухла и до там, до където е влажна стената. Ние от "Ес Джи Ей Хидросистемс" ЕООД препоръчваме мазилката да се премахне поне на 30 см над нивото на влагата.
- Отстраняване на фугиращата смес и/или хоросана между тухлите и камъка, която няма добро сцепление със стената. Повредените фуги трябва да се почистят в дълбочина от поне 2 см.
- Кухините и празнините трябва да бъдат предварително запълнени с ремонтни разтвори, а самата зона, в която ще се извършва хоризонталната хидроизолация трябва също да се покрие с ремонтен разтвор на ниво 30 см над сондажните отвори.
2. Пробиване на отвори през около 10 см - 20 см в основата на стената. Отворите се пробиват във фугите между тухлите или камъка, като се оставят 3 - 5 см от края на зида. Избира се фуга, отстояща на около 15 см от нивото на почвата или пода. Трябва да се направят отвори по цялата дължина на стената. След пробиването на всички отвори, същите се почистват старателно от прахта. Различните продукти за хоризонтална хидроизолация изискват различни по диаметър отвори (от 12 мм до 30 мм) и с различен наклон (хоризонтални отвори, 30◦ или 45◦)
3. Продухване на отворите с компресор, за да се отстрани прахът, който се е образувал при разпробиване на отворите
4. Полагане (инжектиране) на избрания продукт (крем, разтвор или смола), чрез който ще се осъществи хоризонталната бариера
5. Демонтиране на пакерите
6. Запълване на отворите - след обработката на отворите, обикновено след 24 часа, се пристъпва към полагането на ремонтен разтвор, който е обогатен с фибри, не се свива и уплътнява изключително добре неравностите. Ремонтният разтвор се използва като изравнителна мазилка и се нанася еднослойно, с максимална дебелина до 10 мм. Трябва да се подбере водонепропусклив, бързосвързващ и сулфатоустойчив разтвор. Целта на този слой ремонтен разтвор е да запълни неравностите, да изравни основата и да я подготви за нанасянето на слоевете хидроизолация.
7. Следва полагането на хидроизолация на циментова основа, предназначена за отрицателен воден напор. Обикновено хидроизолационният разтвор се полага с четка с твърд косъм, за да проникне по - добре във всички фуги и малки отвори. Изборът на подходяща хидроизолация зависи от водното налягане, вида на водата и почвата и вида на сградата. Оценката и определянето на тези фактори трябва да се извърши от специалисти в тази област. Правилното полагане на хидроизолационния шлам включва полагането на минимум два слоя, като вторият слой е перпендикулярен на първия и се полага след неговото пълно изсъхване. При необходимост, може да се положат и три слоя с армировка от стъклофибърна мрежа.
8. Следва полагането на възстановяваща (санираща) мазилка, която остава крайно покритие или финна шпакловка, в зависимост от предпочитанията на клиента. Възстановяващите мазилки позволяват на зидарията да изсъхва без увреждания. Те са отворени за дифузията на водните пари и са хидрофобни. Солите, които остават в стената, се абсорбират от възстановяващите мазилки, така че те не ефлоресцират към повърхността и не увреждат мазилките и боите.
"Ес Джи Ей ХидроСистемс" ЕООД © 2015 - 2024. Всички права запазени.