хидроизолация на плувни басейни
хидроизолация на изкуствено езеро

Пълна гаранция от 5  или 10 години. Експлоатация над 25 години.

http://www.sga-hydrosystems.com/

SGA  Hydro Systems

безплатен оглед в област Стара Загора

  Оглед-безплатен

за област Стара Загора

 

 Изготвяне на индивидуална оферта-безплатно

безплатен оглед в област Стара Загора

Безплатен годишен преглед на положената от нас

 

хидроизолация  в рамките на гаранционния период

Водозащитата на басейна се решава успешно с полагането върху стените и дъното на басейна на циментова замазка, която същевременно запечатва и заглажда повърхността.

 

Водозащитата на един монолитен стоманобетонен басейн се решава успешно с полагането върху стените и дъното на басейна на силна циментова замазка, която същевременно запечатва и заглажда повърхността. По този начин, гладкостта, устойчивостта и водозащитата на основата, която е нужна за полагането на епоксидното покритие или керамична облицовка е постигната. Преди да се пристъпи към полагането на изравнителната замазка основата трябва добре да се подготви - внимателно да се почисти от остатъци от мазнини, остатъчен материал, прах и др. Стърчащата армировка трябва да се изреже в дълбочина от 3 см като се оформят V - образни отвори със същата дълбочина, които след това се запълват с ремонтен разтвор (виж по - горе!). Ако при направата на пода и дъното на басейна не е използван метода на сухо или мокро торкретиране трябва внимателно да се огледа състоянието на бетона и при наличие на дефекти, същите да се отстранят своевременно, преди полагането на изравнителната замазка.

Добре изградени холкери - необходимост при правилната хидроизолация на стоманобетонни плувни басейни

 

Когато се забележи воден пробив в стоманобетонните плувни басейни, в повечето случаи явлението се наблюдава при връзката стена/под. Причините за това са топлинните и механичните движения в тази област, които са в състояние да оформят пукнатини и празни пространства. В такива случаи, когато хидроизолацията не е била професионално изпълнена, в тези участъци водата е в състояние да проникне в конструкцията. Направата на холкер помага да се избегнат подобни проблеми от самото начало. Ето защо най – препоръчваната позиция на един холкер е във връзката стена/под.

Холкерът служи за предпазване на хидроизолацията от деформационните напрежения в тези специфични участъци. При липса на холкер движенията между стената и пода ще причинят много силно напрягане на хидроизолацията. В този участък еластичността на хидроизолацията се подлага на изпитание.

В най – лошия случай движението може да причини увреждане на хидроизолацията. Когато съществува холкер, движението се разпределя върху по – голяма площ. Точковото натоварване се трансформира в площно натоварване, което е по – малко проблематично за една хидроизолация. Освен това и самият холкер представлява допълнителна хидроизолация.

холкер

В строителното инженерство холкерът допълва, усилва или носи хидроизолационния слой. Така силите на огъване в ъглите се предават без това непременно да предизвиква напукване в този участък. При използването на хидроизолационни мембрани изискванията са подобни, те не трябва да се огъват в зоната на вътрешните ъгли.

Холкерите се поставят основно там, където стената се свързва с подовата или съответно с конструктивната плоча. За пълното елиминиране наличието на ъгъл в ообластта стена/под, холкерите се заоблят, за да се избегне триъгълната форма. Един триъгълен холкер просто разделя сбора на силите на две, докато заобленият холкер разпределя силите върху цялата площ на холкера. За заобляне на холкера можете да се използва бутилка или части от канализационни тръби, но на пазара се предлагат и мистрии за холкери с различни размери и диаметри. Направата на хидроизолационен слой с равномерна дебелина е много по – лесно върху заоблен ъгъл, отколкото върху „остър” такъв.

Холкерът трябва да бъде добре свързан със субстрата. Аналогично на подготовката на повърхността при мазаните хидроизолации, субстратът не трябва да съдържа възпрепятстващи свързването субстанции. Той трябва да бъде здрав и чист. Това ще намали опасността от проникване на вода през холкера. Повърхностите, върху които ще се изгражда холкер не трябва да бъдат замръзнали по време на направата му и докато той се втвърди. Препоръчва се подготовка на субстрата чрез вода под налягане, пясъкобластиране или фрезоване, за да се постигне добра адхезия към субстрата. Върху минерални субстрати холкерите основно се изграждат с помощта на ремонтни разтвори. Ремонтният разтвор трябва лесно да се полага и бързо да се втвърдява, за да се съкрати времето между последователните работни етапи. 

Когато се работи върху хигроскопични субстрати, в условията на силен вятър или високи температури, субстратът трябва да бъде предварително навлажнен, за да се намали рискът от прекалено бързото изсъхване на ремонтния разтвор или „изгарянето му” върху субстрата. Преждевременното изсъхване на разтвора може да причини появата на празни пространства зад холкера, което позволява на водата да проникне зад него, което пък от своя страна може да предизвика неочакваната ù поява във вътрешността на сградата. 

При направата на минерални холкери радиусът следва да бъде 4-6 см.

Холкерите не се изграждат само в хоризонталните участъци. Много често те се инсталират и при връзките стена/стена, като по този начин улесняват тяхното хидроизолиране и го правят по – надеждно.

холкер
холкер
холкер

Освен, че допълва, усилва или носи хидроизолационния слой, холкерът придава завършен и естетичен вид на помещението и не позволява задържането на мръсотия, плесен, бактерии и др., като гарантира 100 % хигиена в зоната „стена-под”.

 

Ремонтни разтвори за изграждане на минерални холкери може да разгледате тук.

Под дъната на басейна, филтърното помещение и компенсаторния резервоар се изпълнява пласт от подложен бетон, клас C 16/20, с дебелина 8 - 10 см, върху полиетиленово фолио. Следва полагането на хидроизолация върху подложния бетон, преди отливане на дъното. Всеки вид басейн си има и своя специфика, която трябва да се следва при хидроизолацията му. Съоръженията изградени на терен се нуждаят от двойна изолация. Външната поема ролята на бариера между бетона и подпочвените води. Вътрешната цели да се избегне изтичане на водата от басейна в почвата около него.

За хидроизолация между подложния бетон и дъното на басейна може да изберете от следните варианти:

Следва отливане на дъното на басейна и създаване на реалната му форма. Трябва да се има предвид, че бетонът, който се използва за строителство на басейни, се различава от бетона, ползван за строителство на сгради. Много дълбоките басейни, например басейните за скок във вода, както и най – различни хидротехнически съоръжения, се правят от бетон с изключителна якост – обикновено от 30% до 50% по – голяма якост. Плувните басейни се изграждат с бетон с клас на якост C 30/37, клас на въздействие XD 2 (бетон, подложен на действието на промишлени води, съдържащи хлориди, различни от тези в морската вода). Минималното съдържание на цимент в 1 м3 бетон трябва да бъде 300 кг, а съотношението на вода/цимент – 0,55. Задължително към бетоновата смес се добавят:

От известно време насам монолитните плувни басейни със стоманобетонна конструкция се изграждат по метода на сухото или мокрото торкретиране.

 

Какво представлява торкрет бетонът

Думата „торкрет“ произлиза от латинските думи, „tor” – гипс или мазилка и “cret” – уплътнение. Синоними на торкрет бетон са пръскан бетон, шприц бетон, шоткрет бетон.

 

През пролетта на 1907г. Акелей и неговият приятел Кларанс Делей приемат предизвикателството на директора на Колумбийския музей, да изобретят машина, с която да ремонтират фасадата на музея. След няколко разочарования, Акелей гордо представя резултата си на 24 юни. Така той става откривателят на технологията за производството на пръскания бетон, за което получава и патент.

Заради бързината и леснотата, с която се полага, пръсканият бетон бързо добива популярност. В началото е използван за стени и тавани в домовете, а по-късно - с откритието, че запазва качествата си след намокряне, употребата на пръскан бетон се разширява.

В днешно време торкрет бетон се изпълнява за укрепване на изкопи, склонове, изграждане на железобетонни конструкции, тунели, мостове, скали, канали, укрепване на стари сгради с наличие на пукнатини и кухини в основите, изграждане на басейни и др. Технологията на нанасяне на торкрет бетон е позната с името торкретиране.

 

Торкрет бетонът е бетонна смес от цимент, инертни материали, вода, добавки и фибри, която се разпръсква към целевата повърхност под налягане от специална дюза. Пневматичното полагане позволява избягване на шуплите, осигурява еднородност и плътност на получения слой. До голяма степен прилича по състав на обикновения бетон, но има специфики при неговото производство и полагане. Размерът на едрия добавъчен материал е Dmax 8 mm. Максималното водоциментно отношение (В/Ц) е 0,50, а съдържанието на цимент е между 360 и 420 kg/m³. Пръсканият бетон (торкрет бетон ) е изключително здрав и с много по – добри характеристики от обикновения бетон. Торкрет бетонът съдържа до 70% по – малко вода от стандартния бетон и след изсъхването му не оставя толкова микропукнатини през които в последствие е възможно да премине капилярна влага. Производството му се осъществява в два процеса: мокър и сух.

Карл Акелей изобретател на торкрет бетона

Carl Ethan Akeley (1864-1926)

торкрет бетон

Първата машина използвана за пръскан бетон от Акелей, през 1907 г 

Технологията торкретиране се изпълнява върху различни повърхности – тухла, бетон, камък, скални, армирани и др. повърхности. Всички повърхности трябва да бъдат предварително подготвени:

  • отстраняване на прах, соли, сажди, масла,
  • при метални конструкции отстраняване на корозия,
  • при гладки бетонови настилки насичане на основата, добре измита и изсъхнала,
  • при ронлива и стара основа премахване на повреден слой до появата на здрав слой,
  • при стари армирани покрития отстраняване на корозия и усилване на армировката при необходимост

Правилната подготовка е изключително важен процес, защото от него зависи издръжливостта на положения торкрет бетон. При необходимост торкретирането се изпълнява на няколко слоя, като всеки следващ слой се полага след изсъхване на предходния слой. С помощта на метална игла се определя дебелината на всеки положен пласт в процеса на полагане.

Методът сух торкрет (сухо торкретиране) има своите предимства и недостатъци. До 1950 година се използва само методът сух торкрет. При този метод бетонът под формата на суха смес се сипва в контейнер. Сместа се транспортира под налягане през тръби (маркучи) благодарение на сгъстен въздух. Дюзата е уредът, чрез който се изстрелва сместа. В началото на дюзата, сухата смес се смесва с вода, подадена също под налягане. Количеството на водата се контролира от кран, според нуждите. Дюзата се състой от тръба с устройство за смесване, в което се инжектират водата и всички течни добавки. 

сухо торкретиране
сухо торкретиране

Мокър метод (мокро торкретиране) – при мокрото торкретиране готовата течна бетонна смес (сух бетон + вода + добавки) се поставя в резервоара на торкрет машината и се подава по тръба завършваща със специална дюза. Отново с помощта на въздух под налягане, бетоновата смес се изстрелва към желаната повърхност, след което бетонът се заглажда. Слой от пръскан бетон се образува с няколко преминавания на накрайника през едно място до получаване на определена дебелина от пръскан бетон. Предимствата на мокрия метод са по – ниската цена, поради факта че цялата смес (сух бетон, вода, добавки, фибри и др.) се смесва в бетоновия възел и посредством бетоновоз се транспортира до обекта. Също така много по – ниската степен на запрашаване и замърсяване, благодарение на което е подходящ за използване в затворени пространства. Мокрото торкретиране обикновено има по – малък отскок на материала, което води и до по – малка фира. Качеството на бетона е по – добро поради факта, че водата и бетона са напълно хомогенизирани. Има и значително по – малко потребление на сгъстен въздух. Не на последно място, работата с мокър торкрет бетон се извършва значително по – бързо от работата по сухия метод на торкретиране. Мокрият торкрет е изключително подходящ за изграждане на басейни, включително и закрити плувни басейни, укрепване и заздравяване на фасади на сгради, укрепване на колони, изграждане на мостове, тунели, подземни гаражи и т.н.

мокро торкретиране
мокро торкретиране
стоманобетонен басейн

Легенда:

  1. Подложен бетон
  2. Бетон - замазка за защита на хидроизолацията
  3. Стоманобетонно дъно на басейна
  4. Стоманобетонна стена на басейна
  5. Хидроизолация под фундамента
  6. Холкер с катет 15 мм, оформен от ремонтен разтвор
  7. Хидроизолация на стени откъм терена (външна хидроизолация)
  8. Замазка за наклон
  9. Изравнителна замазка
  10. Холкер с катет 15 мм, оформен от ремонтен разтвор
  11. Хидроизолация откъм вътрешността на басейна (вътрешна хидроизолация)
  12. Лепило за плочки
  13. Облизовъчни плочки

 

т.12 и т.13 могат да бъдат заменени с полагането на ПВХ синтетична мембрана или с полагането на специална боя за басейни

Открити и закрити плувни басейни с конструкция от стоманобетон

 

Най - дълготрайния и масивен вариант за бесайн се явява басейнът, изграден от бетон. При правилно изграждане и използване на висок клас бетон, както и употреба само на качествени строителни материали, конструкцията на басейн, изграден от бетон, е най - здравата конструкция от всички останали видове конструкции на басейни. Освен това бетоновите басейни се характеризират с неограничен избор на форми, цветове и размери. При изграждането на такъв вид басейн, клиентът може да избира и какво да е крайното покритие - мозайка или облицовка с ПВХ (PVC) синтетична мембрана.

Разбира се бетоновият басейн има и своите недостатъци:

  • Трудно осъществими скъпи ремонти - ремонтът на такъв басейн, особено облицован с керамика, е скъпо и трудно осъществимо начинание. Употребата на дезинфекциращи водата препарати, както и атмосферните условия, увреждат керамичната облицовка и тя започва да пада. Това води след себе си до поява на течове от басейна, както и на влошаване на външния му вид. В много случаи, удачен вариант е подмяната на керамичната облицовка с ПВХ (PVC) синтетична мембрана или полагането на такъв вид хидроизолация още при изграждането на самия басейна.
  • Загуба на вода - този проблем, при бетоновите басейни е най-често срещан, тъй като повърхността им е пореста. За да се сведе до минимум загубата на вода трябва да се използват специални качествени материали за хидроизолация на басейни. Пронцетът на водните загуби се увеличава значително при нарушена мозаечна облицовка. 
  • Скъпа поддръжка на pH на водата - при взаимодействие на бетона с водата се променя нейната киселинност, която постоянно трябва да се регулира, чрез употребата на скъпоструващи препарати.
  • Трудно почистване на керамичното покритие - фугите между керамиката са изключително трудни за почистване. В тях се отлагат микроорганизми, както и метали като манган и желязо.  
  • Трудно зазимяване - ако се касае за открит плувен басейн, изграден от бетон, то той трябва да се зазими внимателно, защото ледът уврежда керамичното покритие. 
  • Неустойчивост при земетрсесения - бетоновите басейни са застрашени от спукване при земетресения. Другите видове басейни, като монолитните от стъклопласт или керамика, са обезопасени допълнително с бетон, а тези с метални стени и ПВХ мембрана са изключително гъвкави и на практика не могат да се спукат. 
  • Висока цена за изграждане 
  • Време за изграждане - изграждането на бетонов басейн, покрит с керамична облицовка или ПВХ синтетична мембрана е дълъг и сложен процес, при който не бива да се подценява нито един от етапите. Изграждането отнема между два и четири месеца.
  • Невъзможност за добавяне на допълнително оборудване - ако желатете да монтирате допълнителни хидромасажни дюзи, или да направите ново осветление, няма да може да се справите без да премахнете облицовката и да разбиете бетона по стените на басейна.

Технологични процеси при изграждането на бетонен плувен басейн.

 

Строителството на един басейн е процес, който отнема от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от вида му. Самата направа на басейн се състои от следните основни етапа: 

  1. Избор и проучване на терена за изграждане на бетонен басейн - преди да започне самото строителство на басейна, специалисти в областта трябва да огледат терена и да направят хидрогеоложко и инжинерно проучване. Избраното мястото трябва да е такова, че да позволява достъпа на тежки земекопни машини (при невъзможност може да се копае и с ръчни инструменти) и при изкопните работи да се избегнат подземни тръби и кабели. До басейна трябва да може лесно да се достави вода и електричество. Основните неща, които се вземат предвид при избора на терен са наличието на подпочвените води, денивелацията на терена и наличието на скали. Ако на малка дълбочина (до 1 м) има подпочвени води, изграждането на басейн не се препоръчва. Наличието на скали пък затруднява и оскъпява изграждането на коритото. Ако се изгражда басейн на открито същият трябва да се строи далеч от дървета, за да могат ползващите басейна пълноценно да се възползват от слънчевата светлина, за да не се замърсява водата от листа и за да не се разруши коритото на басейна от кореновата система. Също така е важно избраното място да е защитено от вятър. Ако се изгражда басейн на закрито не трябва да има допир между стените на басейна и стените на самата сграда или къща. Теглото дори на малък басейн (2x3x1,5м) е около 10 тона. Подложени на натиска на водата, стените могат да се напукат. Затова между стените на сградата или къщата и тялото на басейна трябва да се оставят празнини, които се запълват с пясък или пенопласт.
  2. Изготвяне на проект за направа на басейна - това е най – важният етап от изграждането на басейна. Самият проект включва всички чертежи свързани със строителството на басейна, необходимото основно оборудване (дюзи, преливник или скимери, филтрационна система и други компоненти) както и допълнителна документация свързана с дейностите на архитектите, ВиК и ел. специалистите по басейна. 
  3. Направа и оформяне на изкопа, трамбоване с виброваляк -  следващият етап включва изкопаването на самия басейн и трамбоването на почвата. Изкопът за басейна се прави 23 до 31 см по – дълбок, от дълбочината на желания от Вас басейн, за да се осигури място за настилка на дъното на басейна. Около изкопа също се оставя повече пространство (+ 50 см) за изграждането на стените на басейна.
  4. Полагане на подложен бетон и изграждане на филтърното помещение - задължително е да има бетонна основа преди да се лее коритото на басейна. Подложният бетон "ляга" върху пясък и чакъл с различна фракция.
  5. Полагане на хидроизолационна обмазка или синтетична мембрана върху подложния бетон.
  6. Инсталиране на ВиК, като се използват подходящи тръби - изграденият водопровод трябва да включва източване на дъното на басейна, както и необходимата структура за осигуряване на безопасен поток вода през целия басейн.
  7. Монтаж на първа и втора скара арматура на дъното - в този момент се създадат и стълбите или другите вътрешни характеристики на басейна.
  8. Отливане на дъното и създаване на реалната форма на басейна - бетонът, който се използва за строителството на басейни, е различен от бетона, използван за строителството на сгради. Той се характеризира с висока якост и добри хидроизолационни свойства.
  9. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор на границата между подложния бетон и дъното на басейна
  10. Залагане на водонабъбваща лента между дъното и стените
  11. Монтаж на армировка на стените
  12. Полагане на бетона на стените - най – популярният метод за строителство на бетонни басейни днес е чрез тъй наречената техника “пръскан бетон” или торкрет бетон върху метална решетеста арматура. Разбира се стените на басейна могат да се изградят и чрез залагане на армировката между вътрешен и външен кофраж и последващото наливане на бетона. Ако се използва вторият метод за направа на стените на басейна, то те трябва да се изливат наведнъж, а не на етапи. Басейн, излят на няколко етапа, се счита за ненадежден. Преди втвърдявянето на бетона е необходимо да се изкарат въздушните мехурчета извън него. Това се прави със специални вибратори за бетон.
  13. Изграждане на преливник или позициониране на скимерите и сервизно помещение
  14. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор в областта стена/под отвъншната страна на басейна
  15. Полагане на външна хидроизолационна обмазка или синтетична мембрана върху стените на басейна
  16. Полагане на дренажна мембра около стените на басейна
  17. Връщане на обратния насип 
  18. Полагане на замазка за наклон
  19. Полагане на изравнителна мазилка по стените
  20. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор в областта стена/под отвътрешната страна на басейна
  21. Полагане на вътрешна хидроизолация, дюзи, сифони и облицовка (плочки, синтетична PVC мембрана, боя за басeйни). Ако басейнът е изпълнен със скимери, то се полага и бордови камък, който е добре да е естествен.
  22. Подвързване на филтърно помещение на басейна–инсталирането на оборудването на басейна – става дума за инсталацията, която ще пречиства водата в басейна и която е изградена от помпа, филтър, тръбна разводка, табло за управление и т.н.

Хидроизолация на плувни басейни

 

За да може един басейн да функционира правилно в продължение на много години и да не създава проблеми е необходимо да се вземат правилните мерки още в етапа на неговото проектиране и строеж.

 

Видове плувни басейни

 

Съществуват множество различни класификации на плувните басейни, като всяка класификационна система подрежда басейните по вид като използва различни техни характеристики.

  • Според местоположението – басейните биват закрити – басейни в помещения и открити – басейни на открито
  • Според конструкцията - басейните могат да бъдат сглобяеми басейни, които се сглобяват от множество метални, пластмасови и други части или монолитни басейни, изградени от монолитен бетон, стъклопласт или керамика.
  • Според нивото на басейна спрямо земната маса - басейните могат да бъдат вкопани, полувкопани и надземни.
  • Според предназначението – басейните могат да бъдат домашни (фамилни) басейни за релакс и почивка, хотелски басейни, СПА – басейни, спортни басейни, като от своя страна басейните, които са предназначени за различни водни спортове, могат съществено да се различават помежду си. Например, басейните за скок във вода трябва да имат по – голяма дълбочина от плувните басейни, които са предназначени само за плуване.
  • Според големината - басейните могат да бъдат със стандартни олимпийски размери или с размери според големината на терена или желанието на поръчителя. Олимпийският размер при басейните е 50 метра дължина на 25 метра ширина. Строят се и басейни с размер наполовина на олимпийския размер, т.е. 25 метра дължина на 12,5 метра ширина. Изграждат се и басейни с всякакви други размери. Предназначението на басейна определя и дълбочината му, например спортните басейни за практикуване на плувни спортове трябва да бъдат дълбоки най – малко 180 сантиметра, докато детските басейни се правят с дълбочина до около метър.
  • Според формата - басейните се делят на басейни с правоъгълна форма, басейни с кръгла форма, басейни с овална форма, басейни със свободна, разчупена форма, която може да включва части от различни геометрични елементи. Басейнът може да приеме формата на какъвто и да било предмет или да бъде в такава форма, каквато роди въображението на поръчителя.
  • Според системата за филтрация на водата – по тази класификация басейните се делят на басейни със скимери и басейни на външен преливник. При басейните със скимери се осъществява хоризонтална филтрация. Нивото на водата е 10 – 15 см под борда на басейна. Скимерите са разположени по стените на басейна, а броят им зависи от обема на басейна. На дъното е разположен сифон, а по стените, срещуположно на скимерите са разположени вливни дюзи. В близост до басейна се намира техническо помещение, в което се монтират филтрационната помпа и пясъчен филтър. Помпата засмуква вода през скимерите и сифона, отвежда я към филтъра, където водата се пречиства и през вливните стенни дюзи се връща обратно в басейна. Разбира се, преди водата да се върне в басейна е възможно да преминава през топлообменник, UV система за дезинфекция, дозаторна станция за препарати или друг вид система за допълнително почистване или третиране. При басейните с преливник се осъществява вертикална филтрация на водата.   Нивото на водата съвпада с нивото на борда. По целият периметър на басейна или частично, само на някои стани е разположен преливен улей, в който се стича излятата от басейна вода. От преливният улей водата се стича в резервоар, наричан компенсаторен резервоар. Той се намира до басейна. От този резервоар помпата засмуква вода и я отвежда към пясъчния филтър за пречистване. След филтъра, чрез дюзи разположени по дъното на басейна, водата се връща отново в басейна. Този вид басейни са по-красиви и създават усещането за водна феерия. Там, където местоположението го позволява е възможно изграждането на инфинити басейни, създаващи усещането за безкрайност.