Наличие на пукнатини в пресния бетон

Наличието на пукнатини в пресния бетон е често срещано явление. Те се появяват 2 - 3 дни след изливането на бетона. Сред основните причини за наличието на пукнатини се нареждат:

1. Излишъкът от вода - вечният проблем е добавянето на "малко" вода към предварително подготвената бетонова смес на строителния обект.  

Смесен с вода, циментът започва да реагира химически. Това се нарича хидратация на цимента. Хидратацията протича както във въздух така и под вода. Водата, която се добавя към цимента за приготвяне на бетон се нарича добавяна вода. Тя не трябва да съдържа вредни примеси (органични вещества, сулфати и хлориди), които да влияят на физико – химичните процеси и на втвърдения бетон.

Количеството вода, необходимо за пълната хидратация на цимента, е около 23% - 27% от неговата маса. На практика обаче подобни смеси ще бъдат много сухи и няма да могат да се обработват по традиционните методи и затова количеството на водата се повишава на около 50% – 70% от масата на цимента за обикновените бетони и на около 30% – 50% – за високоякостните такива. В бетоновата смес 1/3 от добавената вода се използва за хидратацията на цимента, а 2/3 за по – лесна и по – добра обработваемост на бетоновото „тесто“.

Отношението между масата (обема) на водата към масата (обема) на цимента в бетоновата смес се нарича водоциментово отношение или В/Ц фактор. В/Ц фактор влияе върху:

• обработваемостта на бетоновата смес - по-голямото съдържание на вода в бетоновата смес улеснява нейната обработка
• якостта на натиск - по-голямото съдържание на вода в бетоновата смес понижава якостта на натиск на бетона. Всеки допълнителни 10 литра вода на куб. м. бетон понижават якостта му  с около 2,5 MPa.
• порьозността на бетона - по - голямото съдържание на вода в бетоновата смес повишава порьозността на бетона. 

При водоциментово отношение = 0,40 всичката вода в състава на бетоновата смес се свързва с цимента. При всеки водоциментов фактор по – голям от 0,40 остава свободна вода, която се изпарява при зреенето на бетона и се образуват пространства от капилярни пори, т.е. порьозността на бетона расте.

„Мокротата” на бетона се измерва чрез тест за слягане (пластичност) на бетоновата смес. 

Ако не се налага от екстремни условия, не трябва да се допуска добавянето на излишна вода към бетоновата смес!

Всички работници, които леят бетон, бързо осъзнават колко по – малко усилия са необходими и колко по – лесно се обработва бетонът, ако добавят „малко” вода към вече приготвената бетонова смес. Докато работи тази неофициална система, много бързо могат да се добавят 100 л вода на всеки бетоновоз с товар от 5 м3 бетонова смес. Ефектът ще бъде:

• средно увеличение от около 80 мм на спада в сравнение с необходимия
• средно понижение на якостта на натиск с около 5 МРа
• неравномерна якост в масата на бетона, съдържаща много товари с различна консистенция

Единственият начин да се прекъсне тази порочна практика е като се осигури поне един отговорен член от всеки екип, който напълно да съзнава вредата, която причинява допълнителната вода на бетона. 

Въпреки че добавянето на допълнително количество вода към бетоновата смес в някои случаи улеснява изливането, недостатъците от това са следните:

• Ниска якост на натиск на бетона
• Сегрегация на бетоновата смес, която при определени условия води до променливо качество на общата бетонна маса.
• Напукване – при толкова много вода бетонът ще има по – ниска якост на опън и тенденция към по-голямо свиване и последващо напукване.
• Запрашеност и лющене – отделянето на излишната вода извлича на повърхността много и различни дребни частици.
• Пясъчни ивици – повечето вода, отделяща се по стените на кофража отмива циментовата паста и оставя грозна ивичеста повърхност.
• Повишена пропускливост – след изпаряването на излишната вода остават кухини, в които се просмуква вода през стените и подовете.
• Чисти парични загуби – скъпи ремонти и, в екстремни случаи, разрушаване и изграждане наново за сметка на Изпълнителя.

Циментовата връзка се нуждае от вода по – малко  от половината от теглото си, за да създаде бетон с качества на устойчив строителен материал. Колкото по „мокро” е циментовото тесто, толкова е по – слабо е то!
Ето няколко съвета от нас с помощта на които да се освободите от изкушението да добавите „малко“ вода:

• Бъдете готови да приемете и излеете бетоновата смес веднага щом пристигне на строителния обект. Продължителното смесване и бъркане с бъркалката на бетоновоза втвърдява бетона и с него се работи по – трудно.
• Използвайте пластификатори и/или суперпластификатори
• Осигурете правилно уплътняване на бетоновата смес с помощта на правилни техники и оборудване.
• Погрижете се да разполагате с достатъчно персонал на обекта, който да е ангажиран с изливането, уплътняването и довършителните работи на пресния бетон.

2. Висока скорост на вятъра, ниска относителна влажност, висока температура на околната среда или комбинация от трите фактора (лятно бетониране) - пукнатините от пластично свиване възникват, когато скоростта на вятъра, ниската относителна влажност, високата температура на околната среда или комбинация от тези три фактора кара водата да се изпарява от повърхността на бетона по – бързо, отколкото може да бъде заменена с вода, постъпваща към повърхността от по – долните пластове. Бързото изпарение, причиняващо пукнатините, може да се спре чрез прегради срещу вятъра, засенчване и повърхностна обработка.
Бетонирането при силен вятър трябва да се избягва! Лекият бриз в горещ и сух ден също не трябва да се игнорира. Скоростта на изпарение на влагата от прясно излят бетон ще се увеличи четирикратно, когато скоростта на вятъра нарасне от 0 до само 15 км/час в горещ ден.

Ниската относителна влажност, както и високите летни температури също са пагубни за бетона. Практическите проучвания показват, че неправилната грижа през лятото може да намали якостта на бетона с до 50%.

За да се избегне прекомерната и бърза загуба на вода от бетоновото тесто трябва да се вземат следните предпазни мерки:

• Първата и особено необходима стъпка за запазването на водата в бетоновата смес (доставена от производителя) е да се навлажнят обилно земния пласт/платно, армировъчната стомана и дървените части на кофража преди изливането на бетона. Земното платно трябва да бъде влажно, но не кално. Появилите се локви трябва да се отстранят.
• Количествата пресен бетон трябва да са съчетани с интервалите на доставка и възможността за полагане. Не трябва са съществуват никакви времеви закъснения.
• Трябва да се избягва забавянето при изливането на бетона – изпълнителят трябва да разполага с достатъчно персонал и оборудване.
• Не трябва да се поръчва и излива повече готова бетонова смес отколкото може да се обработи и покрие.
• Трябва да се източва бетонът от бетоновоза колкото е възможно по – бързо, защото продължителното въртене на бетонобъркачката на обекта ще доведе до нежелано повишаване на температурата на бетоновото тесто, стартиране на процеса на хидратация на цимента и бърза загуба на обработваемост.
• Вече сгъстен бетон да не се полага!
• Инструментите за полагането както и материалите за дообработката трябва да се проверят и да са в готовност.ю
• След изливане бетонът трябва да се предпази от пряка слънчева светлина.
• Пресният бетон задължително трябва да се поддържа влажен. За защита от вятър или дъжд, пресният бетон трябва да се покрие с фолио или влажни покривала.
• Бетонираните елементи трябва да се предпазват през първите 10–12 часа от въздействието на валежите (намокряне, измиване на циментовия разтвор) чрез покриване с брезент, асфалтова мушама, полиетиленово платно.
• Трябва да се използват покривни материали. Употребата на водонепроницаеми строителни картони или пластмасово фолио (полиетиленови платна) може да предотврати бързото изпаряване на водата от бетона и появата на пукнатини. Цветното полиетиленово платно осигурява добра среда за втвърдяване, защото не пропуска влага, леко е и може да се използва отново, ако условията са подходящи. Освен това е гъвкаво, лесно се поставя върху сложни форми и процесът на втвърдяване, както и състоянието на бетона могат лесно да се проверяват по всяко време. Избраният материал трябва да се постави над бетоновата повърхност веднага щом същият няма да причини повреди. Краищата на отделните платна трябва да се застъпват с десетина сантиметра и да се уплътнят с пясък, лепяща лента, замазка или дървени дъски. Добра, макар и невинаги използвана практика е да се навлажни повърхността на бетона с пулверизиращ воден спрей непосредствено преди поставянето на покритието върху бетона. Ако бетонът изисква допълнителна обработка, покривните платна се повдигат точно пред работещия и след това отново се полагат върху бетона.
• Може да се използват и абсорбиращи покрития – абсорбиращите покрития като пясък, зебло или друго грубо платно задържат водата на повърхността на бетона по време на втвърдяването. Всяко таково покритие трябва да се поддържа постоянно влажно, докато бетонът се втвърдява, защото ако се допусне изсушаване на покритието, то ще абсорбира влагата от самия бетон. Периодичното изсушаване и мокрене на покритието може да причини напукване. Използването на дървени стърготини като покритие не се препоръчва, защото понякога забавя втвърдяването на бетона заради действието на захарта в мъзгата, съдържаща се все още в стърготините.
• Може да се използват и водозадържащи материали за защита на пресния бетон/кюринги – химичните или течните мембрани стават все по – популярни, защото са лесни за употреба. Те могат да се прилагат чрез ръчно или механично пръскане. Тези мембрани са от четири категории: на восъчна основа, на основата на хлориран каучук, на смолиста основа и на основата на поливинил ацетат. След като изсъхне, съединението създава на повърхността на бетона пароизолация. Трябва да се внимава в избора на подходящо мембранно покритие, като се има в предвид неговата съвместимост с планираната окончателна обработка на бетона.
• Трябва да се осигури достатъчно персонал и оборудване, за да се извършат довършителните работи по бетона максимално бързо.
  При изключително горещо време е по – разумно бетонирането да започне следобед, за да се използват по – ниските вечерни температури. Тъй като 23°C се счита за идеалната температура за хидратация, желателно е температурата на бетона да се поддържа на или около тази стойност по време на втвърдяването.
• Удачно е да се подпомогне втвърдяването на бетона веднага щом е възможно, като се използва метод, който ще гарантира минимални загуби на влага и ще пази бетона от температурни крайности.
• Може да се използват химични добавки, които забавят процеса хидратация на цимента

Когато се грижите за бетона при лятно бетониране, трябва да помните следното:

• Грижата започва веднага след изливането на бетона и продължава най-малко до 7 - ия ден.
• Правилното втвърдяване се нуждае от влага. Има потенциална опасност от пластично напукване, когато скоростта на изпарение на водата надвиши 0,5 кг/м2/час. Когато скоростта на изпарение надвиши 1,0 кг/м2/час, задължително трябва да вземете предпазни мерки, за да избегнете пластичното свиване.
• Процесът трябва да бъде непрекъснат. Редуването на сушене и мокрене води до появата на пукнатини.
• Ако бетонът изсъхне, което може да се случи при горещо време, химическите промени спират от момента, в който бетонът загубва влагата си.
• По – високата температура на бетона предизвиква по – бърза хидратация на цимента, което води до по – висока начална якост, защото се образуват по – бързо кристалите от хидратацията, но те са по-малки по размери. Малките кристали се сгъстяват не така интензивно като големите и затова се установява по – голяма порьозност. Това оказва влияние на крайната якост на бетона.
• Идеалната температура за протичане на процеса хидратация на цимента е 23°C.
• При неправилно втвърдяване порочният кръг е очевиден - ако се изпари повече вода от бетона преди да е достигнал максималната си якост, в него няма да остане достатъчно вода за пълното хидратиране на цимента и достигането на максималната якост.

3. Поява на пукнатини в зреещия бетон вследствие на свиването му - с втвърдяването си бетонът започва да губи излишната вода и започва да се свива. Ако бетонът не е ограничен, няма да има пукнатини, но практически една конструкция не може да се поддържа без никакви ограничения (кофраж). Самото свиване на бетона при изсъхване се влияе от много фактори:

• съотношението вода – цимент (виж по - горе!).
• количеството на цимента в 1 м3 бетонова смес - по - голямото количество цимент води до по - голямо съсъхване на бетона и появата на пукнатини.
• фиността на цимента - по – ситно смленият цимент има по – голяма склонност към напукване.
• съставът на цимента - чистият Портландцимент – СЕМ І има по – малка склонност към напукване, в сравнение със смесения Портландцимент.
• добавъчния материал за бетона - гранулометричният състав на добавъчния материал е много важен за появата на пукнатини. При по - ситен добавъчен материал се наблюдава по - силно съсъхване и повече пукнатини. Зърнометричната крива на използваните агрегати трябва да бъде такава, че да предотвратява сегрегация на сместа, като фините частици (с размер на зърното под 4 мм) не бива да надвишава 40%.
• минералния състав - зависи от минералните добавки за бетон. Те са прахообразни или течни добавки, които влияят на определени свойства на бетона. Те могат да се добавят само ако не нарушават втвърдяването на цимента, якостта и устойчивостта на бетона, както и защитата от корозия. Те се вземат под внимание в пресмятането на веществата за изчисляване на К-стойността. Обичайната класификация на минералните добавки се подрежда по техния химичен начин на действие в циментовата паста и/или по действието им в бетона. Към минералните добавки спадат: варовиков пълнител, каменно брашно, оцветяващи пигменти, естествени пуцолани (трас), летяща пепел, силициев прах (микросилика), доменна шлака и фибри (стоманени нишки, стъклени нишки или изкуствени полиетиленови влакна).
• сортирането на инертните материали - когато грубите частици на инертните материали близо до повърхността на бетона оформят скелет, в който циментът се утаява и отделя, се появяват наклонени пукнатини Това напукване може да се намали или предотврати чрез вибриране или ре – вибриране на бетонната маса.
• характеристиката и количеството на химичните добавките - химичните добавки са разтворени във вода вещества, които се добавят и смесват с бетона, като чрез физично и/или химично действие променят показателите на пресния или втвърден бетон, като напр. обработката, началното стягане, втвърдяването или дълготрайността. Количеството на добавката се определя съобразно теглото на цимента, и е в границите от 0,2 М% до 2,0 М%. Ако трябва да се поставят няколко добавки заедно, действието им може да се подтисне или да се усили. Това трябва предварително да се изясни с производителите и/или доставчиците на химични добавки за бетон.
• размерът и формата на бетонната маса - при леенето на големи бетонни площи, за да се ограничи появата на пукнатини бетонът се прерязва и се оформят разширителни (дилатационни) фуги. Тези фуги намаляват движението на строителния елемнт при свиване по време на съсъхване, слягане на конструкцията, хоризонтални и вертикални премествания, предизвикани от земетръс и други природни катаклизми.
• стоманената армировка - при утаяване на бетона около пръчките на арматурата може да се появят вертикални пукнатини. Такъв вид напукване може да се установи по модел, който следва армирането. Пукнатините често могат да се предотвратят чрез ре – вибрации на бетона.
• движения на кофража - относително слабите движения на кофража в началото на втвърдяването могат да причинят напукване. Обичайните причини за движението на кофража, които предизвикват неравни и несиметрични пукнатини, са подуване на дървения материал, повдигане на гвоздеите, неумела или прекалена употреба на вибратори.

Най-доброто средство за минимизиране на пукнатините са превантивните мерки в момента на леенето на бетона и подпомагането на неговото втвърдяване.

4. Поява на пукнатини при зимно бетониране - под зимно бетониране се разбира обработката на бетонната смес при средна денонощна температура под +5°С или при минимална дневна стойност под 0°С. Ниските температури забавят свързването на цимента (хидратацията), а при - 7°С химичната реакция напълно спира. Когато бетонът замръзне преди да е набрал минимална критична якост на натиск от 10 MPa (за България) в структурата възникват пукнатини, предизвикани от разширяването на превърналата се в лед вода. Това води до значително намаление на якостните показатели с 10% - 15%, а понякога и до пълна загуба на носимоспособност. Научни изследвания показват, че до 95% от водата в състава на бетонната смес замръзва при рязко понижаване на температурата като потенциалната загуба на якост стига до 50%. Колкото по – късно настъпи първото замразяване на бетона, толкова по – малки са отрицателните последствия за якостта на бетона. Това се дължи на обстоятелството, че количеството на свободната вода в бетона, която замръзва при понижаване на температурата, прогресивно намалява в хода на хидратацията. Следователно, целта на мероприятията при зимно бетониране е достигането на минимална критична якост на бетона във възможно най-кратки срокове.   
При бетониране при ниски температури могат да бъдат предприети различни действия за предотвратяване на рисковете и бързо достигане на минимална якост:

• ситно смлените цименти с висока активност ускоряват набирането на ранна якост. При температури около и под –5°С е желателно да се увеличи и количеството на цимента с около. 50 кг/м3;
• по-високата температура обикновено се постига чрез подгряване на направната вода и/или подгряване на добавъчните материали. Водата се загрява максимално до 80°С – 90°С, а пълнителят (пясък и чакъл) – до 60°С. Водата се загрява с пара или електрически ток. Най – високата допустима температура на бетонната смес при изливането й, е 35°С – 45°С.
• бързо полагане и вибриране на бетонната смес. Транспортирането и полагането в кофража трябва да се изпълни максимално бързо, в рамките на 30 минути.
• да не се бетонира върху замръзнала основа;
• предотвратяване бързото изпарение на водата и изолиране на бетона от атмосферни влияния чрез завиване с полиетилен и/или топлоизолационни материали;
• използване на дървени кофражи, вместо метални;
• затопляне на кофражните форми;
• затопляне на готовата бетонна смес, която е приготвена с незагряти материали - електронагряване, нагряване с инфрачервени лъчи, пропарване, топловъздушно нагряване, метод "термос"
• удължаване срока за декофриране и др.
• като надежден помощник при бетонирането при зимни условия масово се използват химични добавки за бързо втвърдяване и набиране на якост. Посредством тяхната употреба се постига интензифициране на хидратацията на цимента и редуциране на направната вода, а от там и по – бързото достигане на минималната изисквана якост от 10 MPa. В зависимост от действието си химичните добавки се делят на следните видове:

Пластификатори и суперпластификатори - действието им се изразява във висока водна редукция при запазена обработваемост на бетонната смес, като това води до ускорено набиране на ранна якост и уплътняване на циментовата матрица, а оттам и до повишаване на устойчивостта при замръзване.

Ускорители на свързването и втвърдяването – този вид добавки ускоряват химичните реакции в цимента, повишавайки количеството отделена топлина. Ускорителите не редуцират направната вода. Поради това, при много ниски температури (≤ -5°С) се препоръчва съвместната им употреба със суперпластификатори. Много често тези добавки са наричани неправилно "противозамръзващи" или "антизамръзващи". У потребителите на химични добавки често се среща заблудата, че ако дадена химична добавка не замръзва при температура по – ниска от -20ºС, -30ºС или дори -40ºС, то същата добавка би предотвратила и замръзване на бетонната смес и бетона. Това разбиране е дълбоко погрешно, а в някои случаи и опасно, тъй като обикновено, след влагане на подобна добавка в бетонна смес, не се полагат никакви грижи за бетона в ранните срокове на втвърдяване. Трябва да се има предвид, че концентрацията на химичните добавки в бетонната смес е много ниска (1% – 3% от масата на цимента), което не води до промяна в температурата на замръзване на бетонната смес, т.е. употребата на химични добавки за зимно бетониране в никакъв случай не Ви освобождава от задължението да осигурите подходящи условия за втвърдяване на бетона и да го предпазите от замръзване. Изцяло на действието на химичните добавки може да се разчита до температури не по ниски от 0ºС до -2ºС.

Комплексни добавки с ускоряващо и пластифициращо действие, които съчетават горепосочените качества в един продукт, като се избягва дозирането на две отделни добавки – суперпластификатор и ускорител.

Химичните добавки за бетон могат и успешно се прилагат като добавки към строителни разтвори на циментова основа (замазки, мазилки, зидарийни разтвори, ремонтни състави, лепила и др.). За приготвянето на този тип разтвори обикновено се използва относително малко количество вода, което оказва благоприятно влияние, като намалява риска от замръзване и спомага за по-бързото набиране на якост. Въпреки това, задължително да се вземе под внимание факта, че строителните разтвори са много по – уязвими на влиянието на ниските температури, поради малката дебелина и голямата площ на която се полагат. Това предполага увеличаване на дозировката на съответните добавки и стриктно следене на условията на полагане на обекта.

5. Пукнатини след втвърдяването на бетона - тази категория включва поведението на бетона, чиято форма вече не може да бъде променена без да се повреди. Тя включва пукнатини, причинени от свиване при сушенето, както и пукнатини, получени от температурни промени, възникващи във всички материали, изложени на въздействието на времето. Ако въпросната конструкция не позволява движение на елементите й без прекомерен стрес, могат да се появят обширни пукнатини.
След втвърдяването могат да се получат микропукнатини от:

• прекалено заглаждане, което извлича вода и цимент на повърхността и отслабва бетона, който е подложен на висок стрес от свиване
• лоши грижи за бетона след неговото полагане
• недостатъчно подсилване в ъглите
• недостатъчна дълбочина на бетона при извивките на арматурата
• липсата на фуги за разширяване и свиване - пукнатините от свиване не винаги могат да се избегнат, но могат да се контролират чрез плоскости на най – малкото съпротивление, за да се установи посоката на пукнатините, когато възникне свиване. Това се прави, като се изрежат жлебове до една трета от дебелината на плочите, веднага щом бетонът е достатъчно твърд да понесе щетите от рязането. Напукването, ако има такова, ще се появи под линията на жлеба. Ако срязването се извърши много по – късно от гореспоменатия момент, могат внезапно да се появят повърхностни пукнатини, излизащи от линията на срязването.
  Жлебовете трябва да се прорежат на логическите точки на стрес, на разстояния от ½ до 2 м, а по алеи и големи подове разстоянията могат да бъдат 5 м до 7 м. Където подът е разделен от колони, фугите могат да се поставят от колона до колона за по-добър външен вид, но не трябва да са на повече от 7 м една от друга, освен ако плочите съдържат значителна стоманена армировка. Фугите трябва да се поставят там, където пътеките и алеите се срещат и където плочите опират в основа на колона, стена или друга маса, която ще се съпротивлява на разширение в тази посока. Нарязването на фугите трябва да се извършва не по-късно от 48 часа след изпълнението на бетонната настилка. Фугите се запълват с еластичен материал след цялостното завършване на пода. Във фугата се поставя полиуретаново въже, грунд и полиуретанов фугоуплътнител.

Правилната обработка на фугите включва:

• Фугите се почистват старателно чрез продухване с компресор и/или минаване с прахосмукачка.
• Ръбовете на фугите трябва да бъдат очертани със самозалепваща се лента (тиксо), за да се предпази плочата от замърсяване от уплътнителя или грунда.
• За да се осигури правилна форма на фугата в кухината й се поставя гъвкаво полиетиленово (PE) въже, на дълбочина равна на широчината на фугата.
• От 1 час до 4 часа преди нанасяне на полиуретановия уплътнител, ръбовете на фугата се грундират с подходящ грунд.
• Употребата на грундa спомага да се подобри захващането на  PU уплътнител към отделните страни на фугата.
• Полиуретановият уплътнител се нанася ръчно или с помощта на пневматичен пистолет.
• Излишъкът от уплътнител се премахва с помощта на шпатула и след това повърхността на фугата се заглажда с разтвор от сапун или перилен препарат.
• Самозалепващата се лента се премахва преди формиране на външния слой на повърхността на уплътнителя.

Разслояване на бетоновата смес
 

Разслояването на бетоновата смес може да се дължи на:

• изливането на бетоновата смес от голяма височина (над 1,5 м). Ако височината на падане е по – голяма от 1,5 м, трябва да се използват улей или специални забавящи тръби и маркучи.
• прекомерно местене и разпределяне на бетоновата смес - бетонът трябва да се излива на точното място, а не да се мести и разпределя прекомерно с гребла, защото това влошава качествата му. Ако все пак е необходимо да се разпределя бетонът, трябва да се използват лопати или гребла, а не уплътняващи уреди като например вибратори.
• полагане на прекалено големи пластове бетонова смес - в стените бетонът се полага на пластове с дебелина не повече от 50 см и след като се уплътни се излива новия пласт.
• неправилната употреба на вибратори или прекомерното вибриране.

Доброто уплътняване прави добрия бетон! Уплътняването на бетона трябва да стане в рамките на един час след полагането му. Трябва да се използва вибратор за бетон с подходяща честота на трептене според консистенцията на бетона и диаметър според армировката. Времето за вибриране не трябва да бъда прекалено кратко и в никакъв случай прекалено дълго – времето се определя от опитен строител. Дългото уплътняване води до десортиране на сместа. Трябва да се избягва контакт на вибратора за бетон с арматурата или кофража. При уплътняването на току – що излят бетонов слой вибраторът трябва да проникне в долния, вече уплътнен слой, за да се постигне добро смесване. По време на уплътняването на бетона трябва да се проверяват кофража и фугите, тъй като е възможно да се появят течове от циментово мляко. Когато повърхността на бетона се заглади уплътняването трябва да спре.

Съвет от „Ес Джи Ей Хидросистемс“ ЕООД: Колкото е възможно по – бързо трябва да се поправят пукнатините и местата с десортиран бетон, независимо от причините за появата им, за да се предотврати по – нататъшното унищожаване на конструкцията.

Поправяне (репариране) на пукнатини

Първата и най-важна стъпка е да се определи типа на пукнатините и да се подбере най – подходящия начин за репариране. Пукнатините биват три основни типа:

• Микро – пукнатини;
• Макро – пукнатини;
• Структурни пукнатини;

В зависимост от всеки конкретен случай се подбира различен подход към репарирането им. В повечето случаи обаче пукнатините се прорязват (отварят) с подходящ инструмент, обикновено диамантина, запълват се и изграждат с подходяща репационна смес – полимерна (епоксидна) или циментова (ремонтен разтвор).

В някои случаи, когато това се налага, пукнатините могат да се армират повърхностно или структурно с цел минимизиране възможността от появата им наново. 

Поправяне на деструктиран бетон и корозирала арматура

Бетонът защитава стоманените елементи от корозия със своята алкалност. Благодарение на неговата висока pH стойност, един тънък предпазен слой от оксиди се образува на повърхността на стоманата, възпирайки образуването на ръжда. Когато този слой от оксиди е разрушен под влиянието на силно корозивна среда се появява корозията. Корозията на стоманените елементи се увеличава, в резултат на вътрешни пукнатини в бетона, което води до повърхностно разрушаване.

В резултат на това се:

• понижава стабилността на стоманените елементи и излага конструкцията на риск.
• създава условия за по – нататъшно образуване на корозия на останалите стоманени елементи.
• причинява проблеми, свързани със естетическия вид на структурните елементи.
   

Решението е:

• остатъчните или счупените части на бетона трябва да се отстранят и здравият бетон и корозиралите метални елементи се откриват напълно.
• ръждата се премахва от стоманените елементи с помощта на подходящ инструмент, в зависимост от разпространението и нивото на корозията.
• след това се нанася антикорозионен епоксиден грунд или антикорозионна промазка на циментова основа по металните части на разрушените структурни елементи, за да се предпази металът от бъдещо корозиране.
• след това оголените части на конструкцията се поправят с високоякостни ремонтни разтвори, за да се възстановят нейната якост и монолитност.