Трябва да предвидим и залагането на водонабъбващи бентонит-каучукови ленти в работните фуги между дъно и стени (ако има такива фуги).

Следващият етап от изграждането на плувния басейн включва полагането върху стените и дъното на басейна на силна циментова замазка, която същевременно запечатва и заглажда повърхността. По този начин, гладкостта и устойчивостта на основата, които са нужни за полагането на епоксидно или полиуретаново покритие, или керамична облицовка са постигнати. Преди да се пристъпи към полагането на изравнителната замазка/мазилка основата трябва добре да се подготви - внимателно да се почисти от остатъци от мазнини, остатъчен материал, прах и др. Стърчащата армировка трябва да се изреже в дълбочина от 3 см като се оформят V - образни отвори със същата дълбочина, които след това се запълват с ремонтен разтвор. Ако при направата на пода и стените на басейна не е използван методът на сухо или мокро торкретиране трябва внимателно да се огледа състоянието на бетона и при наличие на дефекти, същите да се отстранят своевременно, преди полагането на високоякостната изравнителна замазка/мазилка.

След отремонтиране на всички дефекти по бетоновата конструкция и след обезпечаване на всички изводи, се пристъпва към полагане на високоякостни циментови разтвори по дъното и по стените на басейна /изравнителната замазка и мазилка/

Следващата стъпка е свързана с избора на крайното покритие в басейна.

• Ако клиентът предпочита полагането на керамични плочки - трябва да се ориентира най - напред към двукомпонентната циментова хидроизолация, армирана със стъклофибърна мрежа.
• Ако клиентът харесва синтетичните мембрани за басейн, може да направи своя избор тук.
• Ако е готов да се потопи в света на иновациите, може да разгледа различни системи, които са едновременно хидроизолация и крайно покритие за басейни
• Може да надникне и при различните видове бои за басейни

По дъното на басейна, филтърното помещение и компенсаторния резервоар се изпълнява пласт от подложен бетон, клас C 16/20, с дебелина 8 - 10 см, върху полиетиленово фолио. Следва полагането на хидроизолация върху подложния бетон, преди отливане на дъното. Всеки вид басейн си има и своя специфика, която трябва да се следва при хидроизолацията му. Съоръженията изградени на терен се нуждаят от двойна изолация. Външната поема ролята на бариера между бетона и подпочвените води. Вътрешната цели да се избегне изтичане на водата от басейна в почвата около него.

За хидроизолация между подложния бетон и дъното на басейна може да изберете от следните варианти:

• Полагане на ПВХ (PVC) синтетична мембрана
• Обмазна двукомпонентна хидроизолация на минерална (циментова) основа
• Полагане на дълбокопроникваща кристализираща хидроизолация

Следва отливане на дъното на басейна и създаване на реалната му форма. Трябва да се има предвид, че бетонът, който се използва за строителство на басейни, се различава от бетона, ползван за строителство на сгради. Много дълбоките басейни, например басейните за скок във вода, както и най – различни хидротехнически съоръжения, се правят от бетон с изключителна якост – обикновено от 30% до 50% по – голяма якост. Плувните басейни се изграждат с бетон с клас на якост C 30/37, клас на въздействие XD 2 (бетон, подложен на действието на промишлени води, съдържащи хлориди, различни от тези в морската вода). Минималното съдържание на цимент в 1 м3 бетон трябва да бъде 350 кг, а съотношението на вода/цимент – 0,55. Задължително към бетоновата смес се добавят:

• Вътрешно - кристализиращи химически добавки за бетон - хидроизолация в целия обем
• Некристализиращи добавки за водоплътност

От известно време насам монолитните плувни басейни със стоманобетонна конструкция се изграждат по метода на сухото или мокрото торкретиране.

При изграждане на стоманобетонни конструкции и по специално на монолитни плувни басейни трябва да обърнем сериозно внимание на направата на холкери във всички вътрешни ъгли. Когато се забележи воден пробив в стоманобетонните плувни басейни, в повечето случаи явлението се наблюдава при връзката стена/под. Причините за това са топлинните и механичните движения в тази област, които са в състояние да оформят пукнатини и празни пространства. В такива случаи, когато хидроизолацията не е била професионално изпълнена, в тези участъци водата е в състояние да проникне в конструкцията. Направата на холкер помага да се избегнат подобни проблеми от самото начало. Ето защо най – препоръчваната позиция на един холкер е във връзката стена/под.  

Легенда:

1. Подложен бетон
2. Бетон - замазка за защита на хидроизолацията
3. Стоманобетонно дъно на басейна
4. Стоманобетонна стена на басейна
5. Хидроизолация под фундамента
6. Холкер с катет 15 мм, оформен от ремонтен разтвор
7. Хидроизолация на стени откъм терена (външна хидроизолация)
8. Замазка за наклон
9. Изравнителна мазилка
10. Холкер с катет 15 мм, оформен от ремонтен разтвор
11. Хидроизолация откъм вътрешността на басейна (вътрешна хидроизолация)
12. Лепило за плочки
13. Облицовъчни плочки

т.12 и т.13 могат да бъдат заменени с полагането на ПВХ синтетична мембрана или с полагането на специална боя за басейни

Открити и закрити плувни басейни с конструкция от стоманобетон

Най - дълготрайният и масивен вариант за бесайн се явява басейнът, изграден от бетон. При правилно изграждане и използване на висок клас бетон, както и употреба само на качествени строителни материали, конструкцията на басейн, изграден от бетон, е най - здравата конструкция от всички останали видове конструкции на басейни. Освен това бетоновите басейни се характеризират с неограничен избор на форми, цветове и размери. При изграждането на такъв вид басейн, клиентът може да избира и какво да е крайното покритие - мозайка, полиуретаново или епоксидно декоративно покритие, хлоркаучукова боя или облицовка с ПВХ (PVC) синтетична мембрана.

Разбира се бетоновият басейн има и своите недостатъци:

• Трудно осъществими скъпи ремонти - ремонтът на такъв басейн, особено облицован с керамика, е скъпо и трудно осъществимо начинание. Употребата на дезинфекциращи водата препарати, както и атмосферните условия, увреждат керамичната облицовка и тя започва да пада. Това води след себе си до поява на течове от басейна, както и на влошаване на външния му вид. В много случаи, удачен вариант е подмяната на керамичната облицовка с ПВХ (PVC) синтетична мембрана или полагането на такъв вид покритие още при изграждането на самия басейн.
• Загуба на вода - този проблем, при бетоновите басейни е най-често срещан, тъй като повърхността им е пореста. За да се сведе до минимум загубата на вода трябва да се използват специални качествени материали за хидроизолация на басейни. Пронцетът на водните загуби се увеличава значително при нарушена мозаечна облицовка. 
• Скъпа поддръжка на pH на водата - при взаимодействие на бетона с водата се променя нейната киселинност, която постоянно трябва да се регулира, чрез употребата на скъпоструващи препарати.
• Трудно почистване на керамичното покритие - фугите между керамиката са изключително трудни за почистване. В тях се отлагат микроорганизми, както и метали като манган и желязо.  
• Трудно зазимяване - ако се касае за открит плувен басейн, изграден от бетон, то той трябва да се зазими внимателно, защото ледът уврежда керамичното покритие. 
• Неустойчивост при земетрсесения - бетоновите басейни са застрашени от спукване при земетресения. Другите видове басейни, като монолитните от стъклопласт или керамика, са обезопасени допълнително с бетон, а тези с метални стени и ПВХ мембрана са изключително гъвкави и на практика не могат да се спукат. 
• Висока цена за изграждане 
• Време за изграждане - изграждането на бетонов басейн, покрит с керамична облицовка или ПВЦ синтетична мембрана е дълъг и сложен процес, при който не бива да се подценява нито един от етапите. Изграждането отнема между два и четири месеца.
• Невъзможност за добавяне на допълнително оборудване - ако желатете да монтирате допълнителни хидромасажни дюзи, или да направите ново осветление, няма да може да се справите без да премахнете облицовката и да разбиете бетона по стените на басейна.

Технологични процеси при изграждането на бетонен плувен басейн

Строителството на един басейн е процес, който отнема от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от вида му. Самата направа на басейн се състой от следните основни етапа: 

1. Избор и проучване на терена за изграждане на бетонен басейн - преди да започне самото строителство на басейна, специалисти в областта трябва да огледат терена и да направят хидрогеоложко и инженерно проучване. Избраното място трябва да е такова, че да позволява достъпа на тежки земекопни машини (при невъзможност може да се копае и с ръчни инструменти) и при изкопните работи да се избегнат подземни тръби и кабели. До басейна трябва да може лесно да се достави вода и електричество. Основните неща, които се вземат предвид при избора на терен са наличието на подпочвените води, денивелацията на терена и наличието на скали. Ако на малка дълбочина (до 1 м) има подпочвени води, изграждането на басейн не се препоръчва. Наличието на скали пък затруднява и оскъпява изграждането на коритото. Ако се изгражда басейн на открито същият трябва да се строи далеч от дървета, за да могат ползващите басейна пълноценно да се възползват от слънчевата светлина, за да не се замърсява водата от листа и за да не се разруши коритото на басейна от кореновата система. Също така е важно избраното място да е защитено от вятър. Ако се изгражда басейн на закрито не трябва да има допир между стените на басейна и стените на самата сграда или къща. Теглото дори на малък басейн (2x3x1,5м) е около 10 тона. Подложени на натиска на водата, стените могат да се напукат. Затова между стените на сградата или къщата и тялото на басейна трябва да се оставят празнини, които се запълват с пясък или пенопласт.
2. Изготвяне на проект за направа на басейна - това е най – важният етап от изграждането на басейна. Самият проект включва всички чертежи свързани със строителството на басейна, необходимото основно оборудване (дюзи, преливник или скимери, филтрационна система и други компоненти) както и допълнителна документация свързана с дейностите на архитектите, ВиК и ел. специалистите по басейна. 
3. Направа и оформяне на изкопа, трамбоване с виброваляк -  следващият етап включва изкопаването на самия басейн и трамбоването на почвата. Изкопът за басейна се прави 23 до 31 см по – дълбок от дълбочината на желания от Вас басейн, за да се осигури място за настилка на дъното на басейна. Около изкопа също се оставя повече пространство (+ 50 см) за изграждането на стените на басейна.
4. Полагане на подложен бетон и изграждане на филтърното помещение - задължително е да има бетонна основа преди да се лее коритото на басейна. Подложният бетон "ляга" върху пясък и чакъл с различна фракция.
5. Полагане на хидроизолационна обмазка или синтетична мембрана върху подложния бетон.
6. Инсталиране на ВиК, като се използват подходящи тръби - изграденият водопровод трябва да включва източване на дъното на басейна, както и необходимата структура за осигуряване на безопасен поток вода през целия басейн.
7. Монтаж на първа и втора скара арматура на дъното - в този момент се създадат и стълбите или другите вътрешни характеристики на басейна.
8. Отливане на дъното и създаване на реалната форма на басейна - бетонът, който се използва за строителството на басейни, е различен от бетона, използван за строителството на сгради. Той се характеризира с висока якост и добри хидроизолационни свойства.
9. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор на границата между подложния бетон и дъното на басейна
10. Залагане на водонабъбваща лента между дъното и стените
11. Монтаж на армировка на стените
12. Полагане на бетона на стените - най – популярният метод за строителство на бетонни басейни днес е чрез тъй наречената техника “пръскан бетон” или торкрет бетон върху метална решетеста арматура. Разбира се стените на басейна могат да се изградят и чрез залагане на армировката между вътрешен и външен кофраж и последващото наливане на бетона. Ако се използва вторият метод за направа на стените на басейна, то те трябва да се изливат наведнъж, а не на етапи. Басейн, излят на няколко етапа, се счита за ненадежден (наличие на работни фуги). Преди втвърдявянето на бетона е необходимо да се изкарат въздушните мехурчета извън него. Това се прави със специални вибратори за бетон.
13. Изграждане на преливник или позициониране на скимерите и сервизно помещение
14. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор в областта стена/под отвъншната страна на басейна
15. Полагане на външна хидроизолационна обмазка или синтетична мембрана върху стените на басейна
16. Полагане на XPS и дренажна мембра около стените на басейна (изграждане на защита срещу обратния насип)
17. Връщане на обратния насип 
18. Полагане на високоякостна замазка за наклон
19. Полагане на високоякостна изравнителна мазилка по стените
20. Изграждане на холкер с катет 15 мм от ремонтен разтвор в областта стена/под отвътрешната страна на басейна
21. Полагане на вътрешна хидроизолация, дюзи, сифони и облицовка (плочки, синтетична PVC мембрана, боя за басeйни). Ако басейнът е изпълнен със скимери, то се полага и бордови камък, който е добре да е естествен.
22. Подвързване на филтърно помещение на басейна–инсталирането на оборудването на басейна – става дума за инсталацията, която ще пречиства водата в басейна и която е изградена от помпа, филтър, тръбна разводка, табло за управление и т.н.

Хидроизолация на плувни басейни

За да може един басейн да функционира правилно в продължение на много години и да не създава проблеми е необходимо да се вземат правилните мерки още в етапа на неговото проектиране и строеж.

Видове плувни басейни

Съществуват множество различни класификации на плувните басейни, като всяка класификационна система подрежда басейните по вид като използва различни техни характеристики.

• Според местоположението – басейните биват закрити – басейни в помещения и открити – басейни на открито
• Според конструкцията - басейните могат да бъдат сглобяеми басейни, които се сглобяват от множество метални, пластмасови и други части или монолитни басейни, изградени от монолитен бетон, стъклопласт или керамика.
• Според нивото на басейна спрямо земната маса - басейните могат да бъдат вкопани, полувкопани и надземни.
• Според предназначението – басейните могат да бъдат домашни (фамилни) басейни за релакс и почивка, хотелски басейни, СПА – басейни, спортни басейни, като от своя страна басейните, които са предназначени за различни водни спортове, могат съществено да се различават помежду си. Например, басейните за скок във вода трябва да имат по – голяма дълбочина от плувните басейни, които са предназначени само за плуване.
• Според големината - басейните могат да бъдат със стандартни олимпийски размери или с размери според големината на терена или желанието на поръчителя. Олимпийският размер при басейните е 50 метра дължина на 25 метра ширина. Строят се и басейни с размер наполовина на олимпийския размер, т.е. 25 метра дължина на 12,5 метра ширина. Изграждат се и басейни с всякакви други размери. Предназначението на басейна определя и дълбочината му, например спортните басейни за практикуване на плувни спортове трябва да бъдат дълбоки най – малко 180 см, докато детските басейни се правят с дълбочина до около метър.
• Според формата - басейните се делят на басейни с правоъгълна форма, басейни с кръгла форма, басейни с овална форма, басейни със свободна, разчупена форма, която може да включва части от различни геометрични елементи. Басейнът може да приеме формата на какъвто и да било предмет или да бъде в такава форма, каквато роди въображението на поръчителя.
• Според системата за филтрация на водата – по тази класификация басейните се делят на басейни със скимери и басейни на външен преливник. При басейните със скимери се осъществява хоризонтална филтрация. Нивото на водата е 10 – 15 см под борда на басейна. Скимерите са разположени по стените на басейна, а броят им зависи от обема на басейна. На дъното е разположен сифон, а по стените, срещуположно на скимерите са разположени вливни дюзи. В близост до басейна се намира техническо помещение, в което се монтират филтрационната помпа и пясъчен филтър. Помпата засмуква вода през скимерите и сифона, отвежда я към филтъра, където водата се пречиства и през вливните стенни дюзи се връща обратно в басейна. Разбира се, преди водата да се върне в басейна е възможно да преминава през топлообменник, UV система за дезинфекция, дозаторна станция за препарати или друг вид система за допълнително почистване или третиране. При басейните с преливник се осъществява вертикална филтрация на водата.   Нивото на водата съвпада с нивото на борда. По целия периметър на басейна или частично, само на някои стани е разположен преливен улей, в който се стича излятата от басейна вода. От преливният улей водата се стича в резервоар, наричан компенсаторен резервоар. Той се намира до басейна. От този резервоар помпата засмуква вода и я отвежда към пясъчния филтър за пречистване. След филтъра, чрез дюзи разположени по дъното на басейна, водата се връща отново в басейна. Този вид басейни са по-красиви и създават усещането за водна феерия. Там, където местоположението го позволява е възможно изграждането на инфинити басейни, създаващи усещането за безкрайност.