Подходяща хидроизолация за направата на "зелен покрив"

Тази страничка е още бебе!

"Зелени покриви" или "Покриви градини"

Увеличаването на градските площи и свързаните с това негативни въздействия върху околната среда непрекъснато повишават интереса към предимствата на залените покривни системи. В много европейски държави законодателството и финансовите стимули в областта на изграждането на покривни градини водят след себе си до значително покачване на квадратурата им.

Предимства на "Зелените покриви"

„Зелените покриви“ имат няколко социални, икономически и екологични преимущества, които допринасят положително за ограничаване на климатичните промени, предотвратяване на наводнения, увеличаване на зелените пространства в градската среда и опазване на биоразнообразието.

• Редуциране на енергийното потребление в сградите - данните показват, че сградите в големите градове са отговорни за 45% от емисиите CO2. Голяма част от тези емисии се дължат на отопление и климатизация на вътрешната среда. Редуцирането на енергийното потребление в сградите в страната ще доведе до понижаване на приноса им към климатичните промени.

• Растителността на зелените покриви може да поема редица атмосферни замърсители – фини прахови частици, NOx, SO2 и O3. Това е от особено значение за градове, в които често се формира смог. Охлаждащият ефект на растителността ограничава формирането на смог чрез забавяне на реакцията между азотните оксиди и летливите органични съединения.

• Зелените покривни системи намаляват дневните температурни флуктуации, характерни за конвенционалните покриви. За екстензивни покриви диапазонът на изменение на температурата е под 10 °C през лятото. Редуцирането на този температурен диапазон удължава и живота на водонепропускливия слой.

• Редуцират пиковите дебити и общия отток дъждовни води - в градски условия до 75% от валежите се превръщат в отток, тъй като не могат да проникнат в почвата. За да се намали този отток е важно да се имитират до максимална степен природните отводнителни процеси. Като част от устойчивите отводнителни системи, „зелените покриви“ могат значително да редуцират пиковите дебити и общия отток дъждовни води. Зелените покривни системи съхраняват дъждовните води в растенията и субстрата и ги изпускат обратно в атмосферата чрез евапотранспирация. Количеството на съхранената вода и на изпуснатата в атмосферата вода зависи от дълбочината и типа на растежната среда, вида на отводнителния слой, използваната растителност и местните метеорологични условия. През лятото „зелените покриви“ могат да задържат 70 – 80% от валежите, а през зимата 10 – 35%. По – малките проценти през зимата са вследствие на това, че тогава валежите са повече и евапотранспирацията протича в по – малка степен. Интензивните зелени покриви с по – дълбоки слоеве субстрат могат да задържат до 20% от абсорбираните дъждовни води за около 2 месеца.

• Увеличават ефективността на фотоволтаичните панели - доказано е, че фотоволтаичните панели работят по – ефективно, когато са инсталирани върху „зелен покрив“, отколкото ако са монтирани върху конвенционален покрив. Растителната покривка повишава ефективността на панелите чрез поддържане на подходящ микроклимат около тях и понижаване на температурните флуктуации. При температури над 25 °C силициевите панели губят 0,5% ефективност за всеки 1 °C. „Зеленият покрив“ служи като естествен охлаждащ механизъм, поддържащ ефективността на панелите. Соларни панели могат да бъдат инсталирани върху екстензивни зелени покриви.

• Осигуряват защитен слой за строителните материали на покривната конструкция - друго предимство на „зелените покриви“ е, че осигуряват защитен слой за строителните материали на покривната конструкция. Високите експозиции на UV светлина могат да доведат до загуба на якост на материалите. Големите флуктуации в годишните и дневните температури водят до свиване и разширяване на покривните материали, което също е причина за повреди. Растителният слой служи като буферна система между покрива и физическото въздействие на UV светлината и температурните изменения.

• Комбинацията от почва, растения и въздушни слоеве в „зелените покриви“ действа и като звукоизолираща бариера. Субстратът обикновено блокира нискочестотни звуци, а растенията – високочестотни. Степента на звукова изолация зависи основно от дълбочината на субстрата. Проучвания показват, че растежна среда с дебелина 20 мм – 100 мм може да понижи нивото на звуковото налягане с 10 – 40 dB в зависимост от честотата. Зелените покриви могат да осигурят понижаване на звука в сградата с 8 dB или повече.

Видове "зелени покриви"

Има няколко различни вида зелени покриви – интензивни, полуинтензивни и екстензивни. Основната разлика между тях е дълбочината на субстрата и използваната растителност (по – дълбок слой субстрат позволява засаждането на по – голямо разнообразие от растения).

• Интензивните зелени покриви се състоят от плътен слой почва, изискват напояване, задържат по-големи количества вода и осигуряват по – плодородни условия за развитие на растенията. Дълбочината на субстрата е между 150 мм и 1500 мм. Растителността варира от тревисти растения и храсти до по – големи растения и дори дървета.

Може да се каже, че интензивните зелени покриви са сравними с отворените пространства на приземно ниво. В резултат на дълбочината на субстрата, по – добрата възможност за задържане на вода и използваните растения, теглото на един интензивен зелен покрив е значително по – голямо от това на един конвенционален покрив. Затова преди озеленяването на съществуващи покривни конструкции, те трябва да бъдат допълнително укрепени. Интензивните зелени покриви изискват доста поддръжка, редовно поливане и прилагане на торове. Тежест 180 - 350 кг/м2
 

• Полуинтензивните зелени покриви се конструират с различна дълбочина на субстрата (150 мм до 500 мм) и по този начин комбинират елементи на екстензивните и на интензивните системи. Растителността обикновено включва треви, храсти и нискостеблени дървесни видове. В сравнение с интензивните зелени покриви, потенциалът за използване на полуинтензивните покриви като място за отдих е ограничен. Теглото на полуинтензивните покриви е по – малко и те изискват напояване и торене в по – малка степен.
   
• Екстензивните зелени покриви имат тънък слой субстрат (20 мм до 200 мм), изискват малко или никакво поливане и осигуряват задържане на малки количества вода и бедни на хранителни вещества условия за растенията. Слоят растежна среда може да бъде изграден от рециклирани материали.

Екстензивните зелени покриви са по – евтини за конструиране и поддръжка. Обикновено те се засаждат с мъхове, сукуленти, диви цветя и треви, които могат да оцелеят в условията на плитък субстрат и ниско съдържание на хранителни елементи. Най – често се използват растения от род Sedum, които са нискорастящи сукуленти, устойчиви на суша и вятър. Те формират плътна покривка и са приятни от естетическа гледна точка. Тежест - 80 - 120 кг/м2

Съществуват три разновидности на екстензивните зелени покриви:

* с подложка за седум - Подложката за седум е основен слой, изграден от полиестер, коноп или порьозен полиетилен, върху който се полагат 20 мм растежна среда.

* със субстрат - При екстензивните зелени покриви със субстрат върху покривната конструкция се полагат 70 – 80 мм натрошени рециклирани тухли.

* зелени/кафяви покриви, изградени с цел опазване на биоразнообразието - изграждат се, за да се постигне конкретна цел в опазването на биоразнообразието. Обикновено те се проектират с характерни за местността субстрати и растения. При тях също могат да се използват рециклирани строителни материали, които да бъдат колонизирани по естествен начин или засадени с диви цветя.

Конструкция и компоненти на "зелените покриви"

Обикновено слоевете, от които се изграждат зелените покривни системи са седем:

• растителна покривка - Растителната покривка може да бъде положена по четири начина – чрез растителна подложка, чрез директно засаждане на развити растения, чрез засяване на семена или естествена колонизация. Изборът на растения зависи от вида на зеления покрив, цената, характеристиките на оттока, както и от екологични и естетически фактори.
• субстрат - субстратният слой осигурява механична упора, порьозна структура, хранителни вещества и дренаж, необходими за отглежданите растения.
• филтър от геотекстил,
• отводнителен слой - отводнителният слой, съвместно със субстрата, определя способността на зеления покрив да задържа вода. Основните му предимства са: намалява събирането на вода на покрива, което води до структурна умора; осигурява подходящите дренажни условия за растенията; контролира количеството и времето на оттичане на дъждовните води. Отводнителният слой може да бъде изграден от пясък, чакъл, натрошени тухли и керемиди или от профилирани пластмасови листове.
• бариерен слой за коренова система - бариерният слой предотвратява проникването на корени през водонепропускливия слой
• водонепропусклив слой (хидроизолационен слой),
• самата покривна повърхност.
• топлоизолационен слой (по избор може да бъде включен и изолационен слой, като обикновено той се разполага под водонепропускливия слой и върху парокондензна мембрана)

При проектирането на зелен покрив на нова или съществуваща сграда следва да се отчете неговото тегло. При изчислението на товарите трябва да бъде взето предвид теглото на напоения с вода субстрат!